Погледнат от моста Галата, Истанбул изглежда като незасъхнал акварел – пъстър, свеж и жизнерадостен. По хълмовете и от двата бряга на Босфора се редуват сгради във всякакъв цвят и стил – уж всички различни, а в същото време някак си отиват една с друга. Изящната часовникова кула пред Долмабахче в нео-бароков стил съвършено си подхожда с купола и минаретата на отсрещната джамия. Формите и цветовете се преливат естествено, без да дразнят и от векове еклектиката в Истанбул се е превърнала в собствен стил и идентичност. Старият квартал Бебек и стръмните му улички, булевардът Истиклял в Бейоглу с неговите красиви сгради в стил сецесион – бивши консулства, кулата Галата, запазена от времето на Генуезката република, султанските дворци, Големият пазар, джамията Султан Ахмет, самият Босфор – всичко това е Истанбул и то само частица от неговото необятно и вълнуващо пространство. Космополитният град е винаги готов да разкрие онова лице, което би било най-любопитно за теб самия, стига да знаеш къде и как да го потърсиш…
Как да усетиш атмосферата на Истанбул, ако имаш само няколко дни на разположение?
1. Да се смесиш с пъстрото множество на площад Еминьоню, а из тесните улички на Египетския пазар да се попазариш с местните търговци, които шумно ти махат да се отбиеш при тях и да се разправяте даже за една кутия локум… Умението да се пазариш ще ти е от полза по време на целия престой в Истанбул.
2. Да застанеш наистина между двата бряга на Босфора и да виждаш едновременно европейската и азиатската земя, докато морските води те носят на лодката. На всеки час тръгват круизни лодки по Босфора, избери си някоя и разгледай Истанбул първо оттам.
3. Да се загубиш на Големия базар. Това не е особено трудно, а без да отидеш до него, значи не си бил в Истанбул. Килими, наргилета, злато, медни джезвета – всички дюкянчета в един момент ти изглеждат абсолютно еднакви и нямаш идея къде се намираш. Получаваш нещо като непрекъснат дежа-вю 🙂
4. Да си спомниш вкуса и аромата на турското кафе, както и да се насладиш на целия ритуал по приготвянето му. А самото пиене на кафе да е, колкото се може, по-разточително.
5. Да вечеряш някъде на Босфора сред отблясъците на водата и разноцветните светлини на моста Боазичи…Дали ще са морски дарове, които са наистина невероятни, не е най-важното, но атмосферата и гледката са уникални и остават завинаги. Ресторантите на брега в стария истанбулски квартал Бебек са за препоръчване.
6. Да посетиш най-известните места и забележителности като Топ Капъ, Синята джамия, храма Света София, парка в близост до тях Гюлхане, площада Хиподрум, джамията Сюлеймание и т.н.
Градът приютява раннохристиянски църкви, превърнати в джамии при завладяването на Константинопол през 15-ти век, както и множество джамии и дворци, запечатали най-добрите образци на отоманската архитектура. Истанбул е необятен и разнолик до невъобразими размери. И няма как да е иначе – като един от най-важните градове в човешката история, днешен Истанбул носи наследството и духа едновременно на Византион, Константинопол, Цариград.
7. Да посетиш непременно двореца Долмабахче на брега на Босфора, където е може би върховата точка на пресичане на европейски архитектурни течения с отоманска орнаментика плюс ориенталски дух и начин на живот. Прекрасната градина с огромни магнолии и белите порти, отворени към водите на Босфора само допълват великолепието на двореца, покриващ огромната площ от 110 000 квадратни метра, върху които са разположени 285 стаи, 46 салона и т.н. Разкошът вътре трябва да се види, а не да се описва.
8. Да видиш българската църква „Свети Стефан” на брега на Златния рог, построена върху мястото, дарено от Стефан Богориди. Освен че е българска, църквата е забележителна и с конструкцията си. Издигната е в този си вид по времето на нашумялото строителство с железни елементи към края на 19-ти век, което впоследствие се оказва не съвсем подходящо за целта. Съответно днес „Св.Стефан“ е сред малкото запазени железни църкви в света. Интересна е и наблизо намиращата се църква „Свети Георги” – седалище на Вселенския Патриарх, част от духа на Цариград и още едно късче от нашата история.
9. Да опиташ местните кулинарни „символи“ – гюзлеми, баклави, кадаиф, имамбаялдъ и всевъзможни други. Това е лесна задача, просто се иска да прежалиш всякакви диети и ограничения. Вярно е, че голяма част от рецептите са отдавна част и от нашата кухня, но друго е да опиташ майсторски приготвен местен специалитет в автентичен турски ресторант насред Истанбул.
10. Да постоиш в трафика повече, отколкото си стоял изобщо някъде, докато находчиви улични търговци се опитват да ти продадат всевъзможни вещи през прозореца…Като махнем настрана комичните сцени с търговците, предварителното планиране на придвижването из града е нещо доста важно, ако не искаш да прекараш дните си в Истанбул заседнал в трафика, който наистина е сериозен консуматор на време. Задръстванията и местният стил на шофиране са също част от чара на града, но все пак за предпочитане е да не ти се налага много да ги изучаваш. Далеч по-приятно е да съзерцаваш града и светлините на Босфора от някоя по-висока точка.