Дубровник е запленяващо местенце и ако можеше да няма назад, щеше да е по-добре 🙂 Но се върнахме. Маршрутът на отиване през Охрид – Тирана – Будва – Котор, а на връщане – през Босна и Херцеговина и Сърбия, не е лек, но пък дава възможност да се разгледат много места, при това доста различни като природа и архитектура, да се контактува с местните хора и въобще – да се добият лични впечатления за няколко балкански страни едновременно. В Охрид се чувствахме у дома си, в Монтенегро видяхме първата серия от средновековни укрепени градове – Будва и Котор, които имат безкрайно симпатично и романтично излъчване наред с целия Которски залив, а описваната като опасна за пътуване Босна и Херцеговина, на практика ни покори с хубавите си планини, все още в сняг през април, приятелски настроени и усмихнати хора, красиви градове. Любопитно ни беше да видим и прославената с „бясното” си развитие Тирана и „гигантския” скок на Албания, за който често се пише, но – признаваме си – за пръв път останахме равнодушни, ако не и скептични, към някаква страна, вероятно защото нямаме база за сравнение с минали години. Но питаме се, какво ли е било преди, щом сега Албания изглежда така?
А Дубровник? Той като крайна цел на пътуването ни, си беше и естествена негова кулминация. Минавайки първо през Будва и Котор, където няколко дни изпадахме във възторг от старите каменни градове и тесните улички с портокалови дръвчета в миниатюрните вътрешни дворчета, човек започва да мисли, че едва ли нещо подобно ще го впечатли отново. Още по виещия се път към Дубровник, когато очертанията на града започват да се забелязват, разбираш, че това не е така. Дубровник е друго съкровище на Адриатика, със своите още по-големи измерения и още по-необятно историческо наследство.
Снимките от Дубровник нямат нужда от никакви редакции, цветовете са си истински и ярки – тези на керемидените покриви, на бежовите стени на средновековния град и тюркоазения цвят на Адриатическо море… Крайбрежието на Дубровник е също изключително красиво и от всяка по-висока точка се откриват спиращи дъха морски пейзажи на насечения със заливи, полуострови и острови бряг и кръжащи лодки и яхти.
Старият град на Дубровник и остров Локрум в далечината
Сърцето на Дубровник и най-обожаваният от фотографите кадър, разбира се, остава средновековният град, обграден с крепостни стени на фона на отсрещния зелен остров Локрум. Влизайки през портата Пиле в стария град и озовавайки се на главната улица Страдун, попадаш в друга епоха, в друго пространство: каменни сгради, църкви и манастири от 15-ти век, старо пристанище с корабостроителници и лазарет, високи кули и крепости. Какво да разгледаш най-напред, си разколебан, защото всеки детайл изглежда любопитен и привлича неудържимо. Любувайки се на стария град обаче, не трябва да забравяш, че извън стените градът е също така подреден и красив като макет в бяло и оранжево, обвит със свежа зеленина на кипариси, пинии и магнолии. Наистина Дубровник е прекрасен, а особено впечатляващ е полуостров Лапад, от източната страна на който се виждат спрелите яхти и пристанището Груж отсреща във вдадения в сушата естествен залив. Серия от луксозни хотели като хотел Лапад например, са разположени точно в тази част на града. Малко по на север е Бабин Кук, който се гордее с хубавите и спокойни плажове. /продължава/