Остров Китира: едно от скритите съкровища на Гърция

Малцина българи пътуват до най-малкия от седемте големи Йонийските острови, или защото е сравнително по-отдалечен от България, или защото гърците го пазят само за своите ваканции – без чужди летовници, далеч от шума на по-големите и по-известни острови.

Най-близки асоциации, с които да се опише този малък остров са „автентичност“, „некомерсиалност“ и „близо до природата“ – заради традиционните къщи, девствените плажове, малките и китни селца, усмихнатите и дружелюбни хора. Все едно се връщаш десетилетия назад и виждаш какво би било без модерна архитектура, огромни бетонни хотели, молове, атракциони и тълпи туристи… На нас те никак не ни липсваха, сега ще ви разкажем защо…

Плажове
Плажовете на острова са толкова много, че не може да ги обиколите всичките за седмица престой. Макар да звучи като клише, но наистина морската вода е кристално чиста и нереално прозрачна. Освен това малко преди обед придобива наситен тюркоазен оттенък. На изток най-красивият плаж е Калади, на запад – Ликодимос. На юг се пада Капсали, който за разлика от предишните, се води организиран т.е. с чадъри и шезлонги. Такъв е и красивият Мелидони, макар докато се спуска човек по черния път, да не очаква долу да завари някого изобщо…Но същото е и на т.нар. Добрите стари времена /Good old days/– чуден плаж, скътан между скалите в североизточната част: има си всичко и коктейли даже. Други хубави плажове ще откриете и около Диакофти, между Авлемонас и Палеопули, в Агия Пелагия. Последното градче се гордее поне с 5 плажа, някои от които едни от най-красивите и безлюдни, които имахме късмета да посетим – Лоренцо и Лимани. Общо взето, половината са с пясък, половината – с малки и гладки камъчета. Риболовците не биха скучали изобщо, а дребни рибки се виждат още до самия бряг с просто око.

Интересни места

1. Милопотамос се оказа едно от най-автентичните места. Оживени улички, кафенета и ресторантчета, голяма и безупречно изглеждаща църква, спокойни хора, които за никъде не бързат…Наблизо има малък водопад, оттам минава и пътят до един от най-големите манастири на острова.
2. Потамос – пазарно градче, на всяка крачка с пекарни и кафенета, стръмни улички и малко поизнервени шофьори от невероятната теснотия, но предимно сутрин… Вечер никой не бърза за никъде около гръцката салата и чашките ципурос (гръцка ракия)…
3. Митата е изваден от някаква приказка…Пътят вие като серпентина и редува кипариси с пинии и човек се чуди, дали не е някъде в Тоскана… Приятно местенце, едно от най-високите в Китира, а там до старата църква стои и чака „Таверната на Михалис”, предлагаща идилична гледка и атмосфера…

4. Град Китира (Chora) е т.нар. столица на острова и с Венецианския си замък, кацнал на върха и белите къщички изглежда много романтичен. Магазинчетата за сувенири са уютни, а собствениците им – дружелюбни и приятни. Обаче няма повече от един-два ресторанта и в случай, че сте попаднали там гладни, кафенетата и сладкарниците ще ви се сторят в повечко…
5. Капсали –само на 2 км от столицата – компенсира липсата на заведения и предлага вкусна и разнообразна храна в крайбрежните таверни. Заливът е някак си двоен, а от източната му част се разкрива чудна гледка към Венецианската крепост над Китира. От Капсали тръгват и лодки, които можете да си наемете само за вас (без капитан) и голямото корабче със стъклен под, което ще ви разведе за около 2 часа около кристалните води на Китира.

6. Арониадика е точно в центъра на острова. Пътят минава през живописните й улички досами прозорците на старите и романтични бели къщички.
7. Ливади, като най-интересна там ни се стори старата вятърна мелница, превърната в място за настаняване. Сигурно е вълнуващо да се нощува там, но беше заето до края на лятото…
8. Авлемонас – приятен оазис в тази част на острова, която като природа е доста сурова и непристъпна, за разлика от другата половина, която е зелена и приятно хълмиста. Баните на Афродита, откъдето и целият остров претендира да е неин, са в центъра на Авлемонас, а вечер една редица таверни чакат своите посетители. Между Авлемонас и Палеопули се намира една от най-приятните и известни на острова таверни – „Скандия”.
9. Карабас. В северната зелена и живописна част на острова. В градчето се влиза през арка, а то самото е разположено амфитеатрално с извисяваща се църковна камбанария от най-високата му точка.

10. Перлегианика. Приятно селце, сгушено между зелени хълмове в западната част на острова. Там беше и нашата вила с цветна веранда и уникален автентичен, но снабден с всички удобства интериор.
11. Логотетианика – съвсем малко селце наблизо до Перлегианика, в което обаче се намира най-приятната таверна според нас на целия остров. Ако обичате домашна атмосфера,то няколкото маси под стария орех на Полина, както се нарича ресторантчето, е точно за Вас. Самата Полина съвсем сама приготвя в кухнята много вкусни местни рецепти и ги сервира, като през цялото време е най-усмихнатият човек на света. Дворът на Полина е точно до старата църква, а вечер от фонтанчето в църковния двор прозират пъстроцветни светлини.

Как се стига до Китира
Китира е малко встрани от останалите Йонийски острови и ако искате да си го представите на картата – намира се малко над Крит. За да стигнем до там с кола, трябваше да стигнем до Атина и след това да прекосим полуостров Пелопонес с крайна цел малкото и невероятно красиво градче Неаполи, откъдето тръгва фериботът.
Въобще струва си човек да се отбие до повече места из Пелопонес, за да разгледа по-различната архитектура и живописните градчета като Спарта (пътят минава оттам), Коринтия, Каламата. По магистралата от Атина има отбивка за Микена, както и за куп други археологически места. Фериботът от Неаполи тръгва в 15:00 ч. и за час и 15 минути достига пристанището на остров Китира. На Китира има и летище, за който няма търпение да се придвижва с кола по пътищата на Гърция, обсипани с пунктове за събиране на такси. Обаче дори и да се доберете до Китира със самолет, за времето, прекарано на острова със сигурност ще ви е нужен автомобил.

Публикации за други гръцки острови