Обиколката ни из Португалия и Испания започна с полет от София до Лисабон, а обратният полет за България щяхме да вземем от Барселона. Маршрутът изглеждаше така: Лисабон – Севиля – Кордоба – Гранада – Мадрид – Толедо – Сарагоса – Барселона
Ден 1

Лисабон
Разглеждахме Лисабон, започвайки от района Белем, където са манастирът Свети Жеронимуш, кулата Белем, паметникът на откривателите. От парка край река Тежу се вижда статуята на Христос – подобна на по-известната в Рио де Жанейро. В манастира може да се види уникалният стил “мануелизъм” т.е. португалска късна готика, започнала да се развива по времето на крал Мануел I (късния 15-ти – ранния 16-ти век). В църквата към него е разположен каменният саркофаг на Васко да Гама.

Улица в Алфама
След Белем се отправихме към най-стария район на португалската столица – Алфама – с живописни стръмни и криволичещи улички. Да го разгледате е по-добре да вървите пеш, защото никакви навигации няма да ви помогнат – улиците са оплетени като паяжина и се пресичат през остри ъгли. От опит го препоръчвам, защото за да намерим Лисабонската катедрала (т.нар. Sé de Lisboa), въртяхме около час, а като зарязахме колата и най-вече навигацията й, се оказа, че първоначално сме били точно зад нея 🙂

Една от гледките от крепостта „Свети Георги“
Има доста места за разглеждане там, а фотолюбителите могат да си прахосат целия престой в Лисабон именно в Алфама. Гледки има навсякъде из района, но особено приятни са от стените на замъка Свети Георги.
За вечеря се настанихме много уютно в малко рибно ресторантче в Шиадо и през цялото време дочувахме звуците на фадо, изпълнявано от улични музиканти.
Ден 2
През този ден излязохме извън Лисабон и направихме еднодневна екскурзия до Синтра, Мафра и Кабо да Рока.

Синтра, дворецът Пеня
Дворецът в Синтра (на около 30 км от Лисабон) – става въпрос за този в центъра на Синтра, защото трябва да уточним, че има няколко двореца там и всичките са включени от ЮНЕСКО в списъка на Световното културно наследство – е построен още през Средновековието, реконструиран на няколко пъти, възстановяван след Голямото земетресение от 1755г., заради което и представлява несравнима смесица от стилове – мавритански, готика, мануелизъм. Дворецът Пеня според мен е далеч по-красив и разположен на висок хълм над градчето, представлява забележителна гледка с разноцветната си фасада още отдалеч.
После продължихме към известния дворцов комплекс в Мафра – на още двайсетина километра от Синтра или на 40 км от Лисабон, ако се тръгне директно от там.

Мафра – входът на базиликата
Строен през 18-и век като кралска резиденция и едновременно с това за Францискански манастир, комплексът в Мафра помещава няколко различни по предназначение части и всичките забележителни в архитектурно отношение – барокова базилика, кралски дворец с разкошни зали (особено залата с ловните трофеи), прекрасна библиотека, напълно запазена монашеска лечебница…

Библиотеката в Мафра
Замислен първоначално като относително малък проект, строежът на двореца се превръща в грандиозен, след като от Бразилия – тогавашна колония на Португалия – “потичат реки” от злато и брилянти. Ангажирани били много архитекти и артисти, част от които учили в Рим и Милано, което обяснява силното италианско влияние в архитектурния му стил, а в строителните работи участвали над 45 000 души… Дворецът в Мафра просто се запечата в паметта ми като едно от най- впечатляващите места, които сме посещавали досега, в сравнение с който много други дворцови комплекси започнаха да ми се струват маломащабни и някак недоизкусурени.
Сякаш видяното до този момент не беше достатъчно, та се отправихме към Кабо да Рока 🙂 – най-западната точка на континента. Явно имахме нужда от баланс между архитектурни и природни забележителности. С приближаване до носа, растителността видимо се смени, около пътя останаха само храсти и треви и скоро навлязохме в малкото селце преди скалистия нос. Безкрайните води на Атлантика, високи скали, нестихващ вятър и обземащо те чувство за безпределна свобода – това е за мен Кабо да Рока. Неслучайно преди Великите открития, европейците са мислели, че тук е краят на света…

Кабо да Рока
Прибирайки се към Лисабон, на едно от кръстовищата избрахме пътя на юг, отвеждащ до брега на океана и курортите Кашкаиш и Ешторил. Беше на свечеряване, поразходихме се из крайбрежната зона, искахме да разгледаме един музей в Кашкаиш (със сложното име Museu Condes de Castro Guimarães), но беше затворен вече. Видяното през деня обаче си беше напълно достатъчно, така че просто потеглихме към Лисабон за поредната рибна вечеря в “нашето” ресторантче в Шиадо 🙂
Ден 3
Трите нощувки в Лисабон бяха съвсем достатъчни за маршрута, който си бяхме избрали. След закуска взехме автобус, за да се придвижим до Севиля – първата точка от маршрута ни из Испания. От там щяхме да си вземем друга кола под наем за целия престой в Испания, която да върнем на летището в Барселона. Предпочетохме този вариант, защото да пресечем границата с автомобила, нает в Лисабон, щеще да ни струва почти колкото да си купим кола втора ръка (е, от по-раздрънканите, ако държим на точността), а ние все пак нямахме такива намерения 🙂 Маршрутът на този автобус минава през Фаро – в най-южната част на Португалия, където спира за кратка почивка вътре в града близо до плажа. Така пътят е по-дълъг почти със 100 км (иначе разстоянието Лисабон-Севиля е около 400 км), но за сметка на това пък – по-интересен. следва продължение

Свети Жеронимуш – Лисабон

Саркофагът на Васко да Гама в Свети Жеронимуш

Лисабон

Кабо да Рока