Серенгети – диви животни и номадски племена
продължение Найроби – Килиманджаро – Аруша – Нгоронгоро – Серенгети – езерото Маняра Още влизайки в Серенгети, го заварихме съвсем същия, както е описан в книгите на Джой Адамсън. Дърветата, храстите, пътеките, животът в резервата сякаш са останали напълно непроменени оттогава, а вероятно и отпреди още много години. По пътя спряхме и снимахме гледката от високата скала до входа – резерватът, простиращ се напред в далечината, в който понятието време няма никакво значение. Единственото, което беше търпяло развитие и показваше следи от човешка намеса, бяха ложите за настаняване, за които