Трите дни в Париж преминаха като на кино, а след тях ни чакаха обиколка на красивите замъци по долината на река Лоара и екскурзия до Мон Сен Мишел и Сен Мало на атлантическия бряг. Или целият маршрут на пътуването из Франция изглеждаше така: Париж – Шенонсо – Амбоаз – Шамбор – Париж – Мон Сен Мишел – Сен Мало – Париж в рамките на пет дни, като три от тях бяха изцяло в Париж, а другите два – посветени на долината на Лоара и на Нормандия и Бретан, с нощуване в един и същ хотел в Париж по време на цялото пътуване.
• Замъкът Шенонсо (Château de Chenonceau) – около 200 км делят Париж от това прекрасно място, напомнящо декор на рицарска сага. Безкрайна пътека сред вековни дървета води до
замъка, построен върху водите на реката Шер (приток на Лоара). Заобиколен е от цветни градини в разнообразни геометрични форми – като последен щрих към пълната хармония на мястото. Построен през 16-ти век, Шенонсо е известен като „женския замък”, понеже е свързан със съдбите на няколко прочути жени, сред които и Катерина де Медичи. Освен елегантна мебелировка и декорации, замъкът притежава колекция от творби на стари майстори като Тинторето, Рубенс, Мурильо и извънредно рядка колекция от фламандски гоблени от 16-ти век. Пристройката към замъка в днешно време е подслонила уютно ресторантче със забележителна кухня и червено вино от долината на Лоара, което силно ви препоръчваме 🙂
• Замъкът Амбоаз (Château d’Amboise) е разположен сред малкото градче Амбоаз и е ограден от крепостни стени. Това му придава, разбира се, различен чар, но в никой случай по-малък от този на Шенонсо. Двата замъка са отдалечени един от друг само на двайсетина километра. До началото на 17-ти век Амбоаз носи славата си на любима резиденция на френските монарси, а в неговия параклис „Свети Юбер” е разположена гробницата на Леонардо да Винчи, живял в съседното имение последните няколко години преди смъртта си. Първите ренесансови декоративни мотиви, привнесени във френската архитектура от италиански майстори и архитекти, могат да бъдат забелязани именно в замъка Амбоаз.
• Замъкът Шамбор ( Château de Chambord) е преплел традиционни елементи с причудливи геометрични форми и отдалеч изглежда леко сюрреалистичен или като изваден от приказките. Визията му създава подобни впечатления заради пълната липса на симетрия в силуета на покрива, който наподобява покривите на цял град и сякаш не принадлежи само на една сграда. Кулите са 11 вида, а комините – 3 различни типа. Стилът е смесица от френска средновековна архитектура и италиански Ренесанс. Това е най-големият замък по долината на Лоара (с 440 стаи и 365 камини), който обаче никога не е бил завършен напълно. Има противоречиви мнения и множество изследвания за това на кого принадлежат архитектурните планове, като се предполага, че и Леонардо да Винчи е един от оказалите влияние върху проекта на замъка. Изглежда, че нестандартната геометрия на покрива и Леонардо няма как да не са свързани, нали? А иначе неоспоримата заслуга за появяването на замъка Шамбор въобще принадлежи на крал Франсоа I.
През този ден успяхме да видим и трите изброени замъка и да се върнем в Париж вечерта. Селищата около притоците на Лоара бяха всички толкова зелени и спокойни, а замъците – така великолепни и магнетични, че ни налегна някаква носталгия по отминали исторически епохи, в които не бяхме живяли, а вероятно би било вълнуващо…
На следващия ден рано сутринта поехме на северозапад към други пейзажи от Франция:
• Мон Сен Мишел (Le Mont-Saint-Michel) в Нормандия. Легендата за острова е свързана с Архангел Михаил, както и предполага самото му име, който през 8-ми век се явил на един епископ и по негова заръка на това място била построена малка църква.
През следващите векове мястото продължило да привлича поклонници и да се развива като духовно средище. През 999 г. била изградена църква на Бенедиктинския орден, а по-късно бил построен и манастир, чиято архитектура в продължение на четири века постоянно била допълвана и усъвършенствана, особено след развитието на готическия стил. Изкачването до манастира и църквата на върха започва от вход през крепостна стена и живописна и стръмна каменна улица със средновековни къщи, чийто партерни етажи са населени с уютни сувенирни магазинчета, кафенета и ресторанти. Днес Мон Сен Мишел е второто най-посещавано място във Франция след Париж, от който е отдалечен на около 350 км. При отлив океанът се отдръпва с цели 11 км и множество туристи ходят из пясъчното дъно смело навътре, а от високата тераса на манастира всичко това изглежда малко страшно на фона на огромния Атлантик, чийто прилив всеки момент може да настъпи…
• Сен Мало (Saint Malo) в провинция Бретан. С типична архитектура на морско пристанище по северното крайбрежие на Европа от 17-18-ти век, оградено от високи крепостни стени и известно най-вече като бившо свърталище на пирати, градчето Сен Мало привлича по свой, при това неустоим начин любопитните туристи. Уличките на стария град зад стените, вълноломът, катедралата Сен Винсен, кулата Солидор, гробът на Шатобриан на близкото островче, или посещение на аквариума са някои от възможните варианти да опознаете града. А защо не и просто да вечеряте в някой от ресторантите до пристанището, където морските дарове се продават по витрините подобно на сладолед на всеки ъгъл. Каквото и да изберете, със сигурност ще запомните времето, прекарано на това необикновено място. Разходката по уличките с антикварни и сувенирни магазинчета, както и силният вятър на яхтения кей оставиха изненадващо дълбок отпечатък дори върху нашите закоравели след парижките красоти и разкошни замъци по Лоара сърца 🙂
Париж, Лоара, Мон Сен Мишел – толкова различни като живот и атмосфера, че сякаш бяха част от три различни пътувания. Но всъщност беше само едно – от приказните замъци около Лоара, през суровата красота на северните пристанища, зелените ливади, стада коне и вятърни мелници около нормандския бряг, до бляскавия Париж с неговите прекрасни улици, музеи и галерии!