продължение
Ето малко мисли и за местата за настаняване и хранене по време на това пътуване.
Този път отседнахме в чудесен хотел, както споменах вече – до самия Пантеон. Не особено голям, но ние и не търсехме такъв. Усещането беше невероятно. Вечер, ако отвориш капаците на прозорците, чуваш приятен шум откъм площада на Пантеона, от разхождащи се любопитни туристи, от близките ресторантчета. Booking.com
Четирите звезди бяха отвсякъде заслужени, въпреки очакванията ни и опита ни на туристи, от който сме разбрали колко разнообразен смисъл може да се вложи в понятието “категория на хотел” в най-посещаваните градове в Европа, пък и не само там. Хубаво е, когато попаднеш на изключения.
След доста пътувания смятам, че с хотелите компромиси не бива да се правят – къде си отседнал е един от най-важните въпроси, веднага след решението накъде да се пътува. Влияе на цялостното възприятие и за дестинацията и за времето, прекарано там. В случая, нямаше по-идеално разположение, комфорт и атмосфера за престой в Рим. Повечето забележителности – на пешеходно разстояние. Вечер просто излизаш от входа и попадаш в някоя от характерните улички с множество ресторантчета.
Като стана дума за ресторанти, централният район на Рим предлага безкраен избор, заради който по-добре да се ползва старият изпитан метод – препоръка от местни хора. Между впрочем тук в Рим за първи път се натъкнахме на ресторант, който не работи в събота и неделя! Явно съдържателите му отдавна бяха достигнали точка на пълно финансово безразличие :), естествено поддържано без много усилия от доброто разположение на един от най-посещаваните римски площади плюс гъмжащия наплив от туристи по всяко време. За нас това изглеждаше абсурдно, но си беше факт. Истината обаче е, че ресторантът отдавна си е спечелил име, ако трябва докрай да търсим икономическата логика. Освен това, ресторантите, както и повечето хотели в Италия, са предимно семеен бизнес, а в крайна сметка всеки има право да си почива през уикенда 🙂 Естествено обаче, такова работно време изглежда странно за туристическата сфера, от която и гледна точка да го погледнеш. Но че не за всички ресторантьори нещата вървяха по същия начин, се виждаше от доста на брой абсолютно празни заведения, което още веднъж идва да покаже, че все пак не е въпрос само на местоположение.
Още първата вечер попаднахме на “La Sacrestia” – наблизо до Пантеона и съвсем по вкуса ни. Не че поне деветдесет процента от траториите не изглеждаха по подобен начин, но ни хареса и храната, и тесничката, но уютна зала с препълнени маси, приятно шумно и с ненатрапваща със силата си музика (естествено, италианска).
Друга вечер бяхме в небезизвестното “Alfredo” – със стени, отрупани в снимки на всевъзможни знаменитости – от Елизабет Тейлър, Джон Кенеди и София Лорен, та чак до Алис Купър :), които хапват известните фетучини Алфредо, а което ние пък запомнихме с едно от червените вина в листата.
Като стана въпрос за храна, не смея да пропусна и една тратория в Трастевере – “Sabatini”. Намира се на самия площад срещу базиликата “Санта Мария ин Трастевере” – една от най-старите в Рим. Вероятно в района има и много по-добри ресторанти, но запомнихме точно този с вкусната храна, задушевна атмосфера, както и с топлото отношение на сервитьора – около 70 годишен господин, ведър и обичащ работата си – гледка, която у нас би представлявала уникална забележителност. Въобще Трастевере се оказа много приятна спирка и ако можем да съдим само по тази вечер – не толкова пренаселена с туристи като други места в Рим.
Ако трябва да обобщя – нищо, което може да се нарече луксозно, не видяхме във външния вид на повечето ресторантчета по туристическите места в Рим, но всичко останало напълно може да се опише като такова – и атмосферата, и музиката, и храната. И най-важното – и след като си платил сметката, която в никой случай не е символична, пак си излизаш щастлив и усмихнат 🙂
Booking.com