Приятната топлина, която чувстваме в първия момент, в който се измъкваме от силния климатик на летището, под който треперим, докато ни проверяват документите и ни снимат на поне две камери, изчезва само след минута. Превръща се в непоносима жега, която ни следва до края на пътуването в Обединените арабски емирства.
Е, зависи, разбира се, точно в кое време от годината човек ще попадне там. По принцип от май до септември средната температура е около 40° С, а ние се озоваваме в Дубай точно през юни.
Още докато се движим с бясна скорост в такси по многолентовия булевард „Шейх Зайед Роуд”, разположен надлъжно и практически свързващ всички райони на Дубай, разбираме колко оправдани са били всички предчувствия, че ще попаднем на място, различно от обичайните дестинации, до които обичаме да пътуваме. Тук няма нищо старо, нищо традиционно в истинския смисъл на думата, понеже градът е толкова нов, че е трудно да се говори за обичаи и традиции… Отвсякъде лъщят небостъргачи, надпреварващи се в претенциите си за постижения на инженерната мисъл, реклами, светлини, нови пътища с безупречна маркировка, по които препускат последни модели автомобили. Огромни офисни и търговски площи се редуват с централите на световноизвестни технологични компании като Oracle, Dell, Apple….. Знаехме си, че не е за нас още от самото начало. За криволичещи тесни улички с малки кафенета и автентична арабска архитектура просто трябва да забравим. Но любопитството е по-силно от разума 🙂 Пък и на всяко място ще се намерят забележителности в един или друг смисъл. Нека да видим какво имат предвид в Дубай под думите „атракции“ и „забележителности“:
Започваме с една от най-емблематичните атракции на Дубай:
Бурж Халифа ( Burj Khalifa)– най-високата сграда за момента в света с нейните 828м. За сравнение Емпайър Стейт Билдинг е висока „някакви си” 381 м. 🙂 Туристите се качват някъде до средните етажи (над 400м) и от стъклените витрини се вижда истинското лице на Дубай – град сред пустинята. Сградата е супер модернистична, а асансьорът ни отвежда за минута до горе, движейки се с нереална бързина. Много по-евтино е да си купиш входния билет онлайн, отколкото по друг начин, а на място рискуваш и да чакаш неопределено време, защото посещението горе е със запазени часове и естествено, удобните са резервирани предварително. Входът за посетители на Бурж Халифа предвидливо е в самия Дубай Мол (Dubai Mall) за радост на тамошните търговци. Наистина е огромен – както, навсякъде се обяснява, че е най-големият мол в света – и не може да се обиколи за ден, ако някой има такива намерения. Вътре е разположен Аквариум и подводна зоологическа градина, а по-смелите могат да влязат и да плуват с акули в един от басейните. Емблема на мола са гигантските изкуствени водопади като част от интериора. Още много други атракции дебнат, за да впечатлят съвременния турист, който обаче май все по-трудно се удивлява на подобни мегаломански идеи.
След като моловете в Дубай се нареждат сред забележителностите, не бива да забравяме да споменем и Мол ъф Емирейтс (Mall of the Emirates) с неговата ски-писта.
Ако трябва да кажем нещо и за самия шопинг в изброените молове, то е, че Дубай е твърде далеч, ако някой е решил да тръгне от България само с тази единствена цел. Не би могло и да се твърди, че цените за световните марки от среден клас са кой знае колко по-изгодни. В по-луксозния сектор нещата изглеждат много по-достъпни, отколкото в България, а и изборът е несравним, но все пак по-добре е да съчетаем пазаруването с нещо друго, щом ще пропътуваме толкова мили разстояние.
Затова да се върнем към обиколката на другите атракции и забележителности – така, както ги разбират в Дубай:
Плажът Джумейра и по-специално районът около Дубай Марина е мястото, където могат да се видят разхождащи се хора, което си е рядкост в Дубай. Най-приятният район – поне измежду видяните от нас за времето на нашето пътуване. Всички най-известни хотелски вериги имат непременно обект и в този район. За щастие сме отседнали точно тук. Хотелът е безупречен, но наоколо кипи бурно строителство явно с идеята да превърне цялата ивица в гора от небостъргачи в най-къс срок.
Самият плаж е с бял и ситен пясък, но заради жегата съзнаваме това чак при ретроспекция след прибирането в България. Докато сме там, мислим само как да оцелеем на силния пек, а изразът „влизам в морето да се разхладя“ губи своя смисъл сред непоносимо топлите води на Персийския залив. Специални знаци на плажа препоръчват да се плува успоредно на брега – веднъж заради опасни течения и втори път – заради …акули 🙁 Ех, как ни липсва нашето Карадере в този момент…
Палмовият остров е друг връх в постиженията на градската архитектура и строителство в Дубай. За съжаление, от земята не може да бъде видяно и оценено напълно. Добре се вижда от въздуха, затова една от най-често предлаганите атракции е разходка с хеликоптер. Ние имаме щастието да видим палмовия остров от самолета при излитането си обратно към България. Интересна и впечатляваща гледка наистина. Навътре в морето като венец на лукса се извисява и хотел Атлантис (hotel Atlantis The Palm) – един от най-скъпите в емирството. Той разполага с отделен вход за туристи, дошли да го разгледат, а една от предлаганите атракции е плуването с делфини в плитки или в дълбоки води…
Бурж ал Араб – известният суперлуксозен хотел дава възможност да го видите, само ако си резервирате закуска, обяд или вечеря там предварително срещу задължителен куверт. Най-достъпната възможност е коктейл в лоби- или скайбара, като от последния гледката наистина е уникална и запомняща се. Злато, фонтани, стени-аквариуми с рибки – това е фоайето на Бурж ал араб. Въобще не върви да минеш оттам по джапанки, докато се прибираш от плажа…
Какво още може да правите в Дубай?
Tипични екскурзии, които се предлагат на туристите – гости на Дубай и за които имаме мнение от собствен опит, са:
Вечеря-круиз из залива (Dhow cruise dinner) – с вземане и връщане от/до хотела. Приятна разходка в залива на Дубай (Dubai Creek) с традиционна дървена лодка с шанс да попаднете сред най-пъстра интернационална среда. Ще имате удоволствието да вечеряте на борда заедно с представители от общо взето всички раси и религии.
Не сме с толкова еднозначно мнение за Desert Safari (Сафари в пустинята с вечеря в бедуинско селище), но може би пак става въпрос за лични предпочитания. Повечето от участниците в този тур изглеждат доволни, дори и при безумното сърфиране из пясъците, но залезът над червеникавите дюни в пустинята е достатъчен аргумент да препоръчаме и тази активност.
За нищо на света не ходете до историческото селище (Heritage Village) в района на Дейра. Рекламирано като „забележителност, която ще ви разкрие историческия чар на Дубай”, рискувате да попаднете на място, от което няма измъкване – няма откъде да вземете такси, а туристическият автобус минава в най-добрия случай на час, което в жегата е твърде опасно. Водени от наивния мотив да открием все пак някаква автентична атмосфера от миналото на емирството, се оказваме в малко заградено дворче с десет сувенирни магазинчета и още двама заблудени американци, хванали се като нас на въдицата на ”историческия чар”…
Алтернатива – Музеят на Дубай, който се намира в същия район и който действително е част от най-старата постройка в Дубай – крепостта Ал-Фахиди.
Фантастични спомени оставя еднодневната екскурзия до Абу Даби – столицата на ОАЕ, като основен акцент там и то напълно заслужено, се поставя на огромната и сякаш извадена от приказките джамия Шейх Зайед. Трета по големина на арабския полуостров след тези в Мека и Медина, джамията е наистина великолепна с белите си куполи, изящни полилеи и стъклописи.
Туристите от женски пол трябва да са предупредени, че ще им се наложи да надянат черна роба с качулка въпреки убийствените температури, за да влязат вътре и то от друг вход, отделно от мъжете. Разходката по крайбрежната алея на Абу Даби ( The Corniche) идва като глътка свеж въздух след тълпите туристи в джамията. По желание може да седнете за обяд или да изберете да пазарувате в близкия Marina Mall. Пълно е с интересни и различни магазинчета, а и някак си е по-уютен и спокоен в сравнение с пренаселените дубайски молове.
Много по-зелен и по-малко стъклен и метален, Абу Даби ни изглежда по-гостоприемен и естествен, без да ни се натрапва с претенции за модерност и лукс. А и джамията Шейх Зайед дори сама си заслужава цялото разстояние от България.
Със „свръхдозата“ си от изкуствени и модерни атракции Дубай определено не е нашата дестинация на мечтите. Но пък попадайки точно тук, имаме шанса да усетим силата на човешката воля да превърне град от пустинята без почти никакво историческо и архитектурно наследство в една от най-посещаваните и нашумели туристически дестинации в света. А човек има какво да научи от това. Дали ще заобичате Дубай или не, разбира се, зависи от гледната ви точка. Ще се радваме, ако ни я споделите!