Дълги години не стъпвах на Корфу по една единствена причина – за да не развалям магията, с която този гръцки остров бе обвит в съзнанието ми от книгите на Джералд Даръл още от ранно детство. Всеки, който е чел трилогията с начало „Моето семейство и други животни“, сигурно изпитва подобни страхове. Знаейки факта, че Даръл описва острова от годините на своето детство, т.е. 1935 – 1939 г., се опасявах, че няма да намеря и следа от магията на маслиновите горички, кипарисите, плажовете и безгрижното спокойствие на слънчевия гръцки остров…
Но това лято вече се престрашавам и се качвам на ферибота от Игуменица. Още докато се приближаваме и преди да сме акостирали на пристанището на главния град (Corfu town), островът ми става симпатичен. Отдалеч наистина прилича повече на Венеция, отколкото на гръцки остров. Вече се е настанило силно любопитство и нетърпение за по-близки срещи с острова и особено със стария град на Корфу.
Корфу ни посреща с приятна топлина, слънчево настроение и нацъфтели в ярки цветове олеандри. Отиваме да се настаним в малка вила близо до брега на Палеокастрица – на западното крайбрежие. Хълмовете са осеяни с нереално много кипариси и пинии. Вилите се гушат сред още зеленина и пъстроцветни храсти. От двете страни на пътя се редуват таверни – малки и непретенциозни, но уютни. Оставяме багажа и веднага се спускаме до най-близкия плаж. Опитваме водата, която наистина е необичайно хладка за август. Палеокастрица е известна със студените си води, но пък там е най-доброто място за шнорхелинг – кристално чисти води и много подводни пещери. В близките хълмове е скрит манастирът на Палеокастрица (13-ти век). Отскачаме дотам да го разгледаме, а от скалите горе морето се открива в цялата му синева и безбрежност.
На следващия ден, след освежаващо плуване в хладните води, в края на последвалия топъл и мързелив следобед, се отправяме към обиколка на столицата. Старият град ни посреща напълно автентичен и приятно оживен. Старата и Новата крепост се виждат отвсякъде. Спираме на паркинга пред площад Еспланада и тръгваме да търсим църквата „Свети Спиридон“ по-навътре в стария град. Църквата е емблематична за Корфу, а и за книгите на Даръл. Сякаш виждаме наяве епизода с Марго в деня на Свети Спиридон. После обикаляме безцелно из уличките и потъваме в друга реалност. Корфу надхвърля очакванията ни и ни пленява с цветната си венецианска архитектура с изящни орнаменти, с непретенциозна, но същевременно изискана атмосфера и не на последно място – с вкусна храна. Радваме се на прясно уловени морски дарове и първокласно бяло вино сред дружелюбна обстановка и олющени стени на отсрещните сгради. Няма суета и фалшив лукс, а съвършена романтика, ставаща с времето само по-завладяваща.
На третия ден решаваме да търсим една от къщите на Джералд Даръл. След старателно издирване в Google maps и всякакви публикации по въпроса, успяваме да локализираме „Ягодовата вила“. Тя е на хълмовете срещу остров Понтикониси (Мишият остров) между Канони и Перама (на около 8 km от Корфу таун). Самата вила не успяваме да видим, въпреки че стигаме на няколко метра от нея, защото е скрита от други къщи и оградена така, че да не може да се влезе и вероятно съвсем съзнателно. Кой знае колко (по)читатели на Даръл са се опитвали да я посетят през годините. Хълмовете отдавна са населени, но сенките под маслиновите горички наоколо са сякаш същите като в книгите му, както и тесните и криволичещи пътечки, по които броди Джери с кучето си Роджър.
Точно около Канони, където буквално на пет минути излитат или кацат самолети от близкото летище, е трудно да намерим света на Даръл такъв, какъвто е в книгите му, но това вече не ни е необходимо. Отказваме се да издирваме и вилата в Контокали (Жълтата вила). Наслаждаваме се на острова такъв, какъвто е в момента. Магията я има и сега. Влюбваме се в манастира Влахерна, в Мишия остров и малката църква от 11-ти век Пантократор, в близките плажове, в гледката от панорамната тераса над Влахерна…
В късния следобед предприемаме винен тур в една от най-старите винарни на острова – „Theotoky Estate”, на около 20 km западно от стария град на Керкира. Именно там сред маслиновите горички и лозови масиви най-неочаквано намираме онази идилия и онова безвремие, които бликат от книгите на Даръл. Винарната и имението принадлежат на фамилията Theotoky – стар род, чиито разклонения водят до художника Ел Греко (с рождено име Доменико Теотокопулос). Винарната ни пренася в други времена и оставя приятни спомени с аромати на вино и зехтин.
След като предишния ден сме опитали топлите води на източното крайбрежие, около Канони, четвъртия ден решаваме да тръгнем на север от столицата. Насочваме се към Калами, известен и с „Бялата къща“, в която Джералд Даръл и брат му Лари (писателят Лорънс Даръл) са живели. По пътя минаваме през известните плажове и курорти Гувия, Дасия, Ипсос, Нисаки. Решаваме да плуваме на по-малък и живописен плаж – в залива Агни, няколко километра преди Калами, с топла и прозрачна вода, ситни камъчета и разбира се, отново заобиколен от много кипариси. Към обед в залива започват да се събират яхти, а на малкия кей – да пристигат лодки и става ясно, че близките таверни се ползват с ранга на редки забележителности, до които е трудно да се добереш. За радост, посетителите не проявяват интерес към плажа и той е все още приятно местенце. Случайно се освобождава място в най-близката таверна и след като морските дарове са сервирани, разбираме, че наистина храната тук е превъзходна. После решаваме да се приберем до Палеокастрица по обходен маршрут – карайки по ръба на северното крайбрежие. Първо стигаме Калами. Бялата къща си стои на самия бряг на залива и в нея може да отседне всеки, стига да има желание да плати космическия наем на вила, считана за културно-историческо наследство. А местните с пълно право отдават почит на семейство Даръл – смята се, че именно благодарение на тях Корфу става известен като туристическа дестинация. После продължаваме през Касиопи, Ахарави, Сидари, Агиос Стефанос и така след тази дълга панорамна обиколка стигаме пак до нашата вила в Палеокастрица…
В късния следобед на следващия ден, след като е преминала най-силната жега, прекосяваме острова отново сред гори от кипарисови дървета, за да стигнем до една от най-популярните забележителности на Корфу – дворецът Ахилион. Известен още като двореца на Сиси (Елизабет Баварска), която е обожавала Корфу, той се издига над водите на Йонийско море близо до селцето Гастури, на 10 км южно от столицата Корфу. Стилен и изискан, Ахилион е наистина една от най-красивите сгради на острова, а живописните гледки по пътя до двореца – сред най-приятните до момента въобще.
Вечерта отново се връщаме в Корфу таун – няма начин да пропуснем още няколко часа сред стария венециански стил и уникална атмосфера на тесните улички, малките магазинчета и някоя скрита навътре таверна за най-вкусната вечеря, с която да завършим краткото си пътуване до Корфу. Следващото ще бъде със сигурност по-дълго.
Дори 80 години след детството на Джералд Даръл Корфу е прекрасен, слънчев, кипарисово и маслинено зелен, а заливите, вилите и интересните места са толкова много, че всеки може да открие своя мечтан свят, по-малко или повече приличащ на този от книгите на Джералд Даръл.